top of page
  • Фото автораАлександр Аненков

Коварната петорка*, която няма да ви позволи да придобиете нов навик самостоятелно за 21 дни


Битува мнението, че нов навик се изгражда за 21 дена. Е, няма да спорим, макар, че твърдението не е доказано научно. Идеята за трите седмици, които раждат навика, датира от книга на пластичния хирург д-р Максуел Малц от 1960 г. , в която той разказва как на тялото му трябват 21 дни, за да се приспособи при ампутация на крайник. Това обаче не важи за всички промени в живота.


Хипотетично нека приемем, че сте решили да усвоите нов навик. Похвално. Но има един нюанс: житейският ни опит подсказва, че по пътя Ви очакват няколко опасности, всяка от които може да обезсмисли всякакви добри намерения и замисли. Ако пък се комбинират помежду си, няма въобще какво да коментираме - мисията става почти невъзможна...


Убедени сме, че сте се сблъсквали с тях. А дали сте го забелязали или не - това е вече друг въпрос.


Нека разгледаме най-разпространените от тях, да видим с какво са опасни и как де се справим.


1. Да, супер, непременно трябва да го направя! …но малко по-късно…


”Когато направя и ето това, то тогава ще…”

“Когато съм готов/а…”

“Когато ситуацията бъде благоприятна…”


Нужното допишете сами.


Няколко отрезвяващи и спускащи на земята въпроса.


А) Колко натрупани в живота ви неща от типа на “обезателно ще го направя, но малко по-нататък” има и колко от тях реално сте изпълнили?

Кое по ред би било в този списък Вашето ново начинание, което искате да превърнете в навик през следващите 21 дни?


Б) Наясно ли сте, че като направите ”ето това нещо, което в момента първо трябва да направя и то ми пречи, за да започна…”, веднага ще се появят поне още няколко такива? Те въобще няма да свършат и ще се увеличават като главите на ламята - отрежете една, изникват нови три. Ако понапрегнете паметта си, ще се убедите, че вече неведнъж се е случвало така. И пак така ще стане, ако се поддадете.


В) Ако смятате, че “все още не сте готови”, как ще определите момента, когато ще сте “готови”?

В какво конкретно се изразява Вашата неготовност сега?

И какво трябва да стане, за да сте готови?


Смислени отговори на тези въпроси или няма, или те са такива, че и самите Вие ще разберете, че са просто оправдания.


Между другото, “благоприятни обстоятелства” на 100% никога няма да има. Никога не се получава всичко да е като по мед и масло. Единственият изход — създайте ги сами.


Искам да кажа, че ако отлагате, така и няма да започнете. И не само няма да завършите замисленото, въобще няма да започнете. Какво да правите? Вариантът е да си дадете начална дата за старт и да я спазите обезателно.



2. Забравих, че исках да започна от днес да правя …. (упражнения например), а когато се сетих, вече беше късно да започвам. Така, че - от утре.


Е, разбира се утре! Защо пък днес? Нищо страшно, че ще е утре, нали?

Основната грешка на мнозинството от „достигаторите“ е, че наивно вярват, че „утре“ ще бъде по-различно от „днес“.


Откъде накъде?


Не, скъпи приятелю, утре ще бъде същото. И ако утре не забравите и все пак започнете, то вдругиден атаката на „забравянето” със сигурност ще се повтори и тогава всичко отново ще тръгне “на самотек” и ще се размие в ежедневието.


За да не се случи това е нужна система от напомняния отвън, която ще работи независимо от Вас лично и от Вашето желание да отложите всичко за „утре“ под правдоподобен предлог.


Когато става въпрос за неща, сериозни като 21-дневен цикъл за формиране на навик, най-добре е да не разчитате на призрачно „утре“ (което така или иначе няма да промени нищо). Тук трябва да подходите по-отговорно и ако честно и трезво разбирате, че най-вероятно едва ли ще се справите сами, организирайте си поддръжка отвън.



3. Започнах да изпълнявам нещата, но бързо “изпуснах юздите”…


Не се учудвам. Винаги предупреждавам: когато започваме нещо ново в живота си, наивно е да смятаме, че нашите досегашни навици някъде ще изчезнат. Никъде не изчезват, рутинните ангажименти си остават, всичко трябва да изпълняваме така, както и до този момент. И се получава, че “инерцията на предишния ни свят” не ни пуска и често ни дърпа обратно, отнемайки “юздите” от ръцете ни.


Важно е да преминем по тънката граница - от една страна да продължаваме да правим всичко онова, което, както и до този момент е изисквало вниманието ни и времето ни, а от друга страна, ползвайки “прозорци” в текущата ситуация да изпълняваме нужните действия по преобразуването на живота си (включително и изграждането на нов навик за 21 дни) и да не се поддаваме на “дърпането” в стария ритъм и старото блато.


Самостоятелно почти никой не е в състояние да устои и да съблюдава необходимия баланс. В резултат на това става или пълно връщане към „старото“ със загуба на шансова да се промени нещо, или прекалено рязък скок напред и провал в ситуация, в която старото вече е унищожено, а новото още даже и не е започнало да се формира


За да не се случи нито едното, нито другото, имате нужда от подкрепа и постоянен съветник. Къде бихте открили всичко това? Надявам се да знаете отговора на този въпрос.


Ако ли не — каня Ви на безплатна консултация.


4. Започнах да правя всичко, каквото трябва, но след няколко дни се случи ТОВА, изкара ме от равновесие и повече не можах за се върна към замисленото…


ТОВА ще се случва постоянно. Целият ни живот се състои от ТАКИВА НЕЩА. Ето защо ТОВА НЕЩО от разряда на нещата, които управляват живота Ви, трябва да премине в разряда на събитията, които се случват в живота ни (надявам се, разбирате разликата). Само по такъв начин подобни НЕЩА ще престанат да ни изкарват от равновесие, включително и в хода на 21-дневната трансформация.

Можете сами да проверите — започнете да правите нужното за трансформацията и най-късно на втория - третия ден ще се случи НЕЩО, заради което ще излезете от релси, и даже да успеете да се върнете към замисленото, след още няколко дни - пак НЕЩО. Най-вероятно ще махнете с ръка на всичко и ще си кажете, че не е за Вас.


На практика така става с всички. Именно затова никак не е лесно нещо кардинално човек да промени в навиците си. Именно затова сам да се справи не е лесно.


Именно затова препоръчвам да се запишете на консултация и да имате шанса да се научите да не “излизате от релси” (или поне не за продължително време).


5. Оказа се по-трудно, отколкото си мислех!

А нима не Ви предупредих?

Нима обърнах внимание, че не бива да бъркате «просто» с «лесно»?

Нима не предлагах поддръжка, консултация и възможност да бъдем рамо до рамо по пътя?


Все пак препоръчвам малко да намалите самонадеяността и да се запишете на безплатна консултация, след което да пристъпите към 21-дневната “програма” за изпълнение.


Разбира се, целите на всички нас са различни. Важен е процесът на фокусиране на вниманието и действия за достигане на целта — той е еднакъв, независимо от самите цели.


Съвети, малки тайни, и всичко, което ще споделя, помага за постигането на резултата, независимо от същността на поставените цели.


Ден след ден.


21 дена подред.


Ще говорим за препятствията, които преодолявате, ще обсъждаме Вашите въпроси. Рамо до рамо ще вървим към целите си.


С такава поддръжка Вашите шансове да стигнете до края и да сформирате искания навик многократно нарастват. И от опит знам, че участието в подобна програма за мнозина е единствения шанс да постигнат заветното.


А оттам и до достигането на целите, вече е лесно.


Стойността за участие и как да станете участник в програмата — на консултацията.


Присъединявайте се!


Вие имате собствен бизнес?


Това е за вас!


*Петорка е само ако това е 21-дневни действия

bottom of page