1. Защо едно поничка никога не е достатъчна?
Съвременните чисти въглехидрати имат неприятно свойство:
те не са в състояние пълноценно да ни наситят с енергия.
Очистени от хранителни влакна и други вещества, които сдържат тяхната абсорбцията им в червата, рафинираните въглехидрати се всмукват много бързо и попадат в кръвта в огромни количества.
Именно затова те се наричат бързи - за разлика от бавните въглехидрати от грубата природна храна, които се усвояват на малки порции.
Излишъкът от въглехидрати (глюкоза) в кръвта е не по-малко опасен от дефицита. Затова нашият организъм, върху който се стоварва „въглехидратен удар“, се стреми колкото се може по-бързо да се избави от излишната глюкоза в кръвта.
Най-ефективният начин е да превърне глюкозата в мазнини.
И така, като изядеш бързи въглехидрати, да речем, за 500 килокалории, от тях получаваме само 10-20% под формата на енергия. Всичко останало ще отиде в инертна мазнина, от която в съвременните условия и с клещи не можеш да изтеглиш енергия.
Като поглъщаме бързи въглехидрати, ние изяждаме в пъти повече калории, отколкото са ни необходими всъщност.
Но тези 10-20% са отчайващо малко за нас. Освен това, бързият спад на кръвната захар след неговото рязко повишаване провокира остро чувство на глад.
Затова след по-малко от час и ще отворим хладилника отново. А когато всичко описано по-горе се повтори, ще направим трети и даже четвърти подход.
В резултат вместо необходимите 500 килокалории набираме 2–4 пъти повече.
2. Това само до бързите въглехидрати ли се отнася?
Да. Природните нерафинирани, или бавни въглехидрати са тяхна пълна противоположност. Свързани от грубите хранителни фибри, те се усвояват и постъпват в кръвта много бавно. Резки колебания на нивото на глюкозата няма.
Като резултат почти всички въглехидрати се използват като източник на енергия, а ние се чувстваме сити дълго време.
3. Какво още трябва да знаем?
Съвременните въглехидрати повишават и без това високата калоричност на мазнините.
Съвременните въглехидратни продукти са концентриран източник на свръхчиста енергия.
Но те не се ограничават само със собствената висока калоричност! Те носят още и допълнителна енергия от други източници. Преди всичко от мазнините.
Мазнините са достатъчно тежка храна, която изисква немалко напрежение от страна на храносмилателната система. Освен това количеството ензими, които разцепват мазнините в червата е строго ограничено. По време на еволюцията в храната на човек мазнините не са били толкова много. Да се поддържа сериозен запас от тези ензими се оказало нецелесообразно.
Ето защо не можем да изядем мазнини повече от определено количество: организмът ще подаде ранен сигнал за насищане или ще застави да се изпита истинско чувство на отвращение.
4. Може ли пример?
Представете си, че ви принудят да изядете пет супени лъжици растително масло наведнъж. Какво почувствахте? Точно така! Неприятна тежест в черния дроб, гадене и отвращение.
Маслото, разбира се, е много по-хубаво, но мисленето за необходимостта да се яде половин пакет масло в чист вид също няма да е добре.
Това е особено нагледно при децата, които в много по-голяма степен са подвластни на естествените рефлекси и инстинкти, отколкото на придобити хранителни навици. Мазни колбаси, тлъсто месо, сметаната на повърхността на млякото - обичайната за нас храна, най-често предизвиква силно недоволство у децата.
Благодарение на такава защитна реакция ние можем да избегнем пренапрежението на своята храносмилателна система и успоредно с това да намалим употребата на калории от мазнини.
Но този механизъм работи само в случай, ако мазнините постъпват в чист вид или съседстват с протеини, както това е било в диетата на предците ни. А ако те са съединени с бързи въглехидрати, то последните лесно могат да неутрализират този защитен механизъм.
5. Защо е толкова трудно да се откажем от бързите въглехидрати?
Въглехидратите са най-удобният и най-ефективен източник на енергия.
Когато нашите далечни предци, постоянно намиращи се в състояние на полуглад са успявали да ги намерят, техният организъм се е включвал и ги е заставял да изядат всичко до последната троха на този източник, независимо от каквито и да било ограничения.
Първо, при постъпването на първите въглехидрати от червата, в кръвта се е изхвърляла голяма доза леки наркотици - ендорфини, които поддържали тягата на човек към въглехидратите, докато не изяде всичко (същото се случва и днес, когато ни тегли към сладкото).
Второ, организмът изключвал всички сигнали, които биха могли да ограничат приема на въглехидрати. Към тях се отнасят сигнала за препълване на стомаха и сигнали от вкусовите рецептори, предупреждаващи за наличието на прекомерно количество мазнини в храната.
Като резултат, ако мазнините в храната ни са обилно подправени със захар, то ще изядем 2–3 пъти повече, отколкото бихме могли да изядем, ако те са ни предложени в чист вид.
Нашите любими еклери, торти, бонбони, сладкиши, сладолед и т. д. – това не е нищо друго, а мазнини, подправени със захар.
6. Как бързите въглехидрати влияят на метаболизма?
Въглехидратите намаляват базовия метаболизъм и намаляват денонощния разход на енергия.
Основният потребител на енергия, който използва 70–75% от калориите на ден, е базовият метаболизъм.
Когато ядете предимно въглехидратни храни, метаболизмът се забавя. В резултат на това ежедневният разход на енергия намалява още повече.
Това става опосредовано.
Съществената част от бързите въглехидрати принудително се от организма в мастна тъкан. Това се прави, за да не се допусне опасно повишаване на нивото на глюкоза в кръвта. Но мазнините са най-инертната тъкан от нашето тяло. Мастната тъкан на практика не “изгаря” енергия, за разлика например от сърцето или вечно гладните мускули.
Съответно, колкото по-дълго сме привърженици на сладките и въглехидратните храни, толкова повече мазнини ще има в организма ни.
Колкото повече мазнини имаме, толкова по-малко се движим.
Колкото по-малко се движим, толкова по-малко мускули имаме.
А именно мускулите са основният потребител на енергия в организма и дават най-съществения принос за основния метаболизъм.
В резултат на това нуждата на организма от енергия намалява, а разликата между консумираната и изгорена енергия нараства.
Цялата излишна енергия се съхранява под формата на нови запаси от мазнини. Това неизбежно ще доведе до по-нататъшно забавяне на базовия метаболизъм. Порочният кръг се затваря.
Превод от руски език: П. Аненкова