1. За кого са подходящи нисковъглехидратните диети?
Всеки рацион с крайно ниско съдържание на въглехидрати и висок дял на белтъци и мазнини води до значително влошаване на енергийния метаболизъм.
Това потвърждават изследвания, проведени върху професионални спортисти.
Защо става така?
Хранителните мазнини далеч не са най-добрият енергоносител.
Формално мазнините съдържат два пъти повече енергия в сравнение с белтъците и въглехидратите. Но да се извлече тази енергия не е толкова просто: пътищата на обмяната на мазнините и въглехидратите на много места се пресичат и всеки път организмът отдава приоритет именно на въглехидратите.
Ето защо организмът не така бодро се справя даже със своите собствени мазнини, особено при продължителна липса на въглехидрати.
А ако хранителните мазнини са твърде много, както например при класическата диета на Аткинс, за организма става съвсем не лесно.
2. Как организмът се справя с изобилието от мазнини?
Първо, усвояването на хранителните мазнини изисква огромни усилия от страна на черния дроб. Мазнините са неразтворими във вода. Ето защо, за да могат те да се пренасят в кръвта, трябва да бъдат “опаковани” в специални транспортни частици. За това отговаря черния дроб.
Второ, нашата кръв не е много приспособена към непрекъснатата транспортировка на големи обеми от мазнини.
И това не е случайно: в продължение на почти цялата еволюция, мазнините никога не са били основна храна. Още повече, при постоянно и продължително свръх хранене с мазнини, много бързо се влошават показателите на вискозитета на кръвта.
Започва да се формира картина на класическа атеросклероза, още повече, че животинските мазнини съдържат още и много холестерол.
В резултат скоростта на транспортировка и ефективност на метаболизма на хранителните мазнини прогресивно ще намалява.
3. Взаимосвързани ли са мазнините, наднорменото тегло и мозъкът?
И още как!
Намаляването на КПД на мастния обмен води към по бърза загуба на мастни запаси. Ако става дума за наднормено тегло, то това може да се счита за добро.
Но ако целта не е намаляване на телесната маса, а хранителните мазнини са главен източник на енергия, положението не е толкова добро.
В условията на дълбок дефицит на глюкоза енергийната ефективност на мазнините и на кетоновите тела значително намалява.
В този случай намаляването на КПД на метаболизма на мазнините само ще намалява общата енергийна ефективност на организма. А той вече се намира в състояние на дълбок и продължителен стрес.
Ето защо много хора, които продължително време са на строга нисковъглехидратна диета, отбелязват рязко понижаване на умствената и физическата работоспособност.
4. Има ли и други подводни камъни?
Уви, има.
Експерименталните изследвания показват, че продължителното (повече от година) прилагане на нисковъглехидратни диети може да доведе към намаляване на чувствителността на клетките към инсулин, тоест към инсулинорезистентност.
А както е известно, формирането на скрита инсулинорезистентност при човека е крайно опасно състояние.
Защо?
Ако се върнем към обикновеното въглехидратно хранене, то моментално стартира процес на формиране на метаболитен синдром. Именно по тази еволюционна причина мазнините така и не са станали предпочитан енергоносител за осигуряване на ежедневните нужди на организма.
Възможно, ако в храната на нашите предци винаги е имало толкова мазнини, колкото ние получаваме в днешно време, нашият организъм и би могъл да се пренастрои преимуществено на мастен обмен.
Но не и за тези 50 години, в продължение на които ние говорим за нисковъглехидратни диети с високо съдържание на белтъци и мазнини.
5. Каква алтернатива имаме?
В големи количества чистите въглехидрати са крайно вредни. При това човек не е способен, подобно на хищниците, напълно да обезпечи себе си с глюкоза за сметка на белтъците. И той не може напълно да компенсира нейния дефицит за сметка на продуктите от обмяната на мазнините. Така че, откъде трябва да я получава?
Да се върнем към нашите далечни предци, при които в рациона е имало крайно малко свободни въглехидрати.
Човекът, като всеяден организъм заема промеждутъчно положение между хищниците и преживните. А това означава, че той трябва да добива глюкоза също по някакъв компромисен способ. Част от глюкозата ние можем да получим подобно на хищниците - от белтъци. Останалата порция следва да извличаме от растителни фибри - така както това правят преживните животни.
Това се потвърждава от изучаването на състава на нормалната микрофлора на чревния тракт при човека.
В генотипа на чревните бактерии са открити много гени, които отговарят за процеса на метаболизма на несмилаемите растителни хранителни влакна. В резултат на тези процеси, от фибрите се образуват летливи мастни киселини.
Това означава, че човешкият организъм еволюционно е приспособен да се храни включително с груба растителна храна. Именно от нея се извлича енергия във вид на пропионова киселина, която е прекрасен субстрат за синтез на глюкоза.
6. Как нисковъглехидратните диети влияят на чревния тракт?
Нисковъглехидратната диета не само не може пълноценно да осигури на нашия организъм глюкоза, а това означава и енергия, тя също така сериозно нарушава жизнената дейност на нормалната чревна микрофлора.
Продължителната липса на въглехидратна храна означава и почти пълно отсъствие на растителни фибри, които са главен хранителен субстрат за тези бактерии.
И обратното: увеличаването на количеството на продуктите с непълно смилане - белтъци и мазнини, в дебелото черво способства за растежа на чуждородна микрофлора. Като резултат естествените чревни микроорганизми окончателно се изтласкват.
Това е още един сериозен аргумент против продължителното прилагане на нисковъглехидратни диети с високо съдържание на белтъци и мазнини.
И още повече - сериозен аргумент против препоръчването им като начин за постоянно хранене.
Превод от руски език: Аненкова
コメント