Метаболизъм на фруктозата в организма
В какъв вид са получавали въглехидрати древните хора?
В диетата на нашите предци, чистите въглехидрати са били много малко, основно под формата на растителни фибри. С помощта на чревната микрофлора, древните хора са получавали от фибрите късоверижни мастни киселини, пригодни за по-нататъшен синтез на глюкоза.
Определена част от въглехидратите е постъпвала във вид на нишесте, което е сложен глюкозен полимер и в чревния тракт бързо се разпада на отделни молекули глюкоза. И на практика нищожна част от въглехидратния рацион е била представен от свободни захари.
Свободните въглехидрати понякога са могли да се срещнат в дивия мед, плодовете, горските плодове и по-рядко в кореноплодните.
Част от свободните захари са били във вид на глюкоза, друга част - във вид на фруктоза и трета - под формата на захароза. При това като отчитаме, че захарозата е съединение, състоящо се от една молекула глюкоза и една молекула фруктоза, може да се каже, че всички тези редки свободни въглехидрати, които са имали в диетата си нашите предци, са били представени от глюкоза и фруктоза в съотношение примерно 50 на 50.
2. Глюкоза и фруктоза: в какво е разликата?
При нашите предци глюкозата на практика е била единственият играч при въглехидратния обмен. Фруктозата (макар, че тя е не по-малко прекрасен енергоносител) така и не е могла да стане пълноценен участник в този процес.
Ето защо, в човешкия организъм има много сложна и конкретно регулируема система за обмяната на глюкоза, чието главно звено е инсулинът и свързаните с него хормони, и при това - на практика нерегулируем обмен на фруктоза.
Като отчитаме, че фруктозата в не по-малка степен, отколкото глюкозата, може да влияе на енергийния обмен и в големи количества да предизвиква опасни негови нарушения, такава автономност на регулацията на обмяната на фруктоза би могла да ни се струва много странна и даже рискована.
И въпреки това, ако си спомним за нищожно малкото процентно съдържание на фруктоза в диетата на нашите предци, нецелесъобразността на създаването на специална, сложна система за контрол става напълно разбираема.
Фруктоза са използвали и продължават да използват в храненето на болните от захарен диабет: за разлика от глюкозата, тя може да се усвоява от клетките даже при много дълбоки нарушение на обмяната на инсулина.
3. Какво отличава диетата на съвременния човек?
В нашия рацион фруктозата незабележимо е станала едва ли не главен въглехидрат. Същността даже не е в меда или в селекционните плодове, или сушените плодове, които ние днес ядем десетки пъти повече отколкото 100 години назад. Цялата работа е … в захарта.
Когато хората се научили да получават евтина захар, тя почти мигновено станала главен играч в хранителната промишленост.
Именно захарта прави който и да е продукт - от сосовете и супите до плодовите сокове и сладкарските изделия - много по-вкусен, апетитен и предизвикващ почти наркотична зависимост.
И в днешно време средностатистическият жител на развитите страни получава заедно с храната няколкостотин грама добавена захар на ден.
4. В какво се състои “коварството” на захарта?
Макар, че всички безусловно признават излишъка на захар в храната за вреден, неизвестно защо и до момента нейното вредно влияние се разглежда само в от гледна точка на обмяната на глюкоза, макар че захарта състои от нея едва наполовина.
Разбира се, резките колебания на глюкозата и инсулина могат да предизвикат сериозни последствия. Но все пак, не бива да не признаваме, че всичко това не е за организма нещо съвсем необичайно. Все пак глюкоза в кръвта ни има винаги!
Но постъпването в организма на няколкостотин грама фруктоза, от еволюционна гледна точка е абсолютен форсмажор.
5. С какво е опасен нерегулираният обмен на фруктозата?
Нека вземем например синтеза на триглицериди и мазнини от фруктоза в клетките на черния дроб. На пръв поглед, това е точно същият процес, както и синтеза на мазнини от глюкоза. Но ако процесът на трансформация на глюкозата строго се регулира за сметка на ограничената активност на ензима фосфофруктокиназа, то на фруктозата този ензим съвсем не е нужен. Ето защо, процесът на нейното превръщане в триглицериди не се ограничава от нищо.
Като резултат получаваме катастрофален излишък на триглицериди в кръвта, което много бързо води до развитие на затлъстяване (както класическо, така и висцерално), а също към прогресиращ риск от атеросклероза и хронични сърдечно-съдови заболявания.
6. Защо плодовете не засищат?
Повишаването на нивото на глюкоза в кръвта след употреба на храна и последващото повишаване на нивото на инсулин стимулира синтеза на лептин - хормон, който ограничава апетита и обратно стопира секрецията на грелин - един от главните хормони на апетита. Като цяло такава последователност на действия е абсолютно логична: повишаването на нивото на глюкозата и инсулина е надежден сигнал за това, че човек се е нахранил добре, ето защо по-нататъшна стимулация на апетита вече не е необходима.
Що се отнася до фруктозата, то тя никога не е могла да служи като сигнал за насищане - и поради крайно ниското нейно съдържание в храната на нашите предци, и поради това, че почти цялата фруктоза остава черния дроб и не постъпва в кръвта.
Съответно, колкото и фруктоза да сме погълнали днес, то тя почти няма да предизвиква нормална реакция от страна на хормоните регулиращи апетита.
Вие забелязвали ли сте, че с плодове не можете да се “наядете”?
Превод от руски език: Аненкова
Comments