1. Защо на организма е нужна глюкоза?
Главният процес на жизнената дейност на растенията е фотосинтезата. С помощта на енергията на слънцето и посредством хлорофила, в процеса на фотосинтеза се синтезират глюкоза и фруктоза. След това от тях, като от строителни тухлички, се построяват стотици други по-сложни въглехидрати. Ето защо на практика, всички растения се състоят предимно от въглехидрати.
Растенията също могат да синтезират белтъци и мазнини, но това вече е много по-сложен процес, който изисква добър състав на почвата и големи загуби на енергия.
Човекът и животните също са способни да синтезират прости въглехидрати от органични киселини (продукти на обмена) или от белтъци (аминокиселини). Но за разлика от реакцията на фотосинтеза, това е сложен, енергоемък и бавен процес.
Ето защо, исторически глюкозата е крайно скъпа субстанция. Скъпа включително и поради това, че на практика е единственият подходящ източник на енергия за мозъка, ендокринните жлези, еритроцитите.
Именно затова природата ни е наградила със способността крайно грижливо и ефективно да използваме толкова редкия и скъп енергоносител. И в условията на достатъчно оскъден и нисковъглехидратен рацион, който е бил характерен за човека в продължение на почти цялата негова история, това е било огромно благо.
Но в момента, в който сме открили прелестите на бързите въглехидрати, цялата тази стройна система се е обърнала против нас.
2. А как работи инсулинът?
Инсулинът е хормон, който играе ключова роля в разпределението на глюкоза в организмите на животните и човека.
Благодарение на инсулина, глюкозата може да прониква вътре в клетките и по-нататък да се използва за образуването на енергия. Но тази функция на инсулина всъщност е само следствие от друга, много по-важна негова роля.
За животните и човека са опасни не само ниското (което грози с енергиен колапс), но и прекалено високото ниво на глюкоза в кръвта, което може да доведе до увреждане на кръвоносните съдове и на клетките на кръвта.
Инсулинът отговаря за това бързо да се намали повишеното, по силата на едни или други причини, ниво на глюкоза и прави това по няколко начина:
помага бързо глюкозата да влезе в клетките;
спира всякакви реакции на синтеза на глюкоза в организма до този момент, докато нивото на захар в кръвта не се нормализира;
рязко активира утилизацията на излишната глюкоза, като стимулира процесите на синтез от нея на други вещества - например на мазнини.
В момента, в който в резултат на тази сложна биомеханика, нивото на глюкоза в кръвта се снижи до нормалното, концентрацията на инсулина също пада и всички гореспоменати процеси се прекратяват.
Така изглежда идеалната картина на безупречната регулация на нивото на глюкоза в кръвта, чиито колебания могат да бъдат смъртоносно опасни.
3. Какво е това частична инсулинова резистентност?
Частичната инсулинова резистентност е феномен на нечувствителност на организма към високото ниво на глюкоза в кръвта.
Нека си представим нашия древен предшественик, чиято храна съдържа крайно малко чисти въглехидрати и поради което, голямата част от глюкозата той е принуден да синтезира самостоятелно. В тази ситуация инсулинът е способен да донесе повече вреда, отколкото полза.
Защо?
I. Повишаване на риска от глюкозен глад
Тъй като главната причина за рязкото повишаване на нивото на глюкоза в кръвта е постъпването на големи количества глюкоза с храната, рискът от това е крайно малко вероятен.
Но пък вероятността от развитието на глюкозен глад на клетките, в следствие на прекомерната активност на инсулина, е напълно реална.
II. Блокиране на синтеза на глюкоза в организма
Голяма част от глюкозата нашите предци са били принудени да синтезират сами. Но при някакво случайно повишаване на нивото на захарта в кръвта, инсулинът е могъл да блокира този главен канал на постъпване на глюкоза.
III. Нарушаване на процесите на преразпределение на глюкозата
Инсулинът разпределя излишната глюкоза без да прави разлика между клетките: неговата задача е по възможно най-бързия начин да освободи кръвта от излишъка. Такъв подход е оправдан, само ако в организма глюкозата е твърде много. Ако тя е дефицитна, инсулинът може сериозно да пречи на преразпределението на потоците глюкоза в клетките на главния мозък, кръвта, развиващ се плод или млечните жлези в периода на кърменето на детето (лактозата се образува точно от глюкоза).
За да се “обуздае” инсулинът, много животни, преди всичко хищници, аз също и нашите древни предци са се научили да правят своите клетки малко чувствителни към инсулина.
Защо преди всичко хищниците, човекоподобните маймуни и човекът? Всички те имат много голям главен мозък (по отношение към телесната маса), който и е главният потребител на глюкозата.
И за жителите на развитите страни в днешно време това е много голям проблем.
Феноменът на нечувствителност на организма към високото ниво на глюкоза в кръвта се нарича частична инсулинова резистентност.
4. В какво е смисълът на адаптацията към инсулина?
В условията на полугладно съществувание и дефицит на чисти въглехидрати в храната, адаптацията към инсулина е била много важна по няколко причини.
Ето какво се случва, ако някои клетки на организма ни престават да реагират адекватно на инсулина.
Физиологични последствия на адаптацията към инсулин:
- мускули (това е повече от половината от масата на тялото) - прекратяване на поглъщането на огромни количества глюкоза; частичен преход на алтернативни източници на енергия; икономисаната глюкоза ще отиде за хранене на жизнено важни органи.
- клетки на черния дроб - непрекъснат синтез на глюкоза; в разглежданите условия на съществуване на нашите далечни предци винаги е по-добре да имаш повече глюкоза отколкото по-малко.
- клетки мастна тъкан - прекратяване на разхода на дефицитната глюкоза за синтеза на малко полезни в краткосрочна перспектива мазнини; постоянно снабдяване на организма с ресурси за синтеза на глюкоза.
5. Как излишъка глюкоза влияе на синтеза на мазнините?
Един от най-ефективните начини за намаляване на нивото на глюкоза в кръвта е активизацията на синтеза на мазнини (по-точно на триглицериди) в черния дроб. В условията на потенциален дефицит на глюкоза този механизъм също би могло безболезнено да се изключи. Но запасяването с мазнини винаги е било много важно за животните и за нашите предци. Същността даже не е в снижаването на излишната концентрация на глюкоза в кръвта, а в това, че това е много важен и единствен енергоресурс за продължително съхраняване.
Възможно, именно затова мастния обмен и отчасти самата мастна тъкан при човека появяват избирателна нечувствителност към инсулина. Мастните клетки престават да реагират на сигналите на инсулина, които им диктуват да прекратят разпада на мазнините за производство на глюкоза, но в същото време съхраняват подчинението си по отношение на втората функция на инсулина - активизацията на синтеза на мазнини.
Именно такава картина наблюдаваме в организма на бременните жени. През първата половина на бременността, мастната тъкан съхранява чувствителността към инсулина и интензивно натрупва мазнини (което е много важно за осигуряване на eнергобезопасността на такъв важен и продължителен процес). Във втората половина на бременността, мастната тъкан престава по необходимия начин да реагира и започва активно да трансформира натрупаните запаси в глюкоза.
Впрочем в организма на бременните жени ние можем да наблюдаваме и всички други адаптационни ограничения на ролята на инсулина, характерни за нашите далечни предци.
Стремително развиващия се плод и плацента изискват непрекъсната доставка на големи количества глюкоза, тъй като те не могат да използват никакъв друг източник на енергия. Като отговор на това, в майчиния организъм се развива временно състояние на частична резистентност към инсулина от страна на мускулните клетки, черния дроб и мастната тъкан.
6. Защо инсулиновата резистентност е станала проблем?
Включването на механизма на частична резистентност към инсулина много силно е помагало на нашите далечни предци да оцеляват и даже да се възпроизвеждат в условията на почти постоянен дефицит на глюкоза. Но това, което ни е помогнало да доживеем до изобилния 20-ти век, се е обърнало против нас.
На практика, по-рано чисти въглехидрати в храната не е имало или те са постъпвали от чревния тракт в кръвта крайно бавно, поради голямото количество фибри, които са сдържали усвояването на глюкозата. Сега с всяко хранене ние получаваме невероятно голямо (от гледна точка на нашия предтеча) количество чисти въглехидрати. Те много бързо се всмукват и нивото на глюкоза в кръвта рязко скача.
Освобождаването на инсулин е нормална физиологична реакция на организма, която ни защитава от възможни негативни последствия от неочаквано повишаване на нивото на глюкоза в кръвта.
Но когато това става не веднъж и два пъти, а става ежедневие, ясния механизъм дава сбой. При стабилно висока концентрация на инсулин в кръвта, сработва древния механизъм: много клетки в организма просто престават да реагират на този хормон.
Огромното количество глюкоза, която постъпва в състава на нашата съвременна рафинирана храна, просто няма къде да отиде. Главните потребители на глюкоза - мускулите, които и така почти не работят при голямата част от нашите съвременници - стават нечувствителни към инсулина и даже престават просто да приемат глюкоза.
А освен хранителна глюкоза, в кръвта в голямо количество започва да постъпва още и собствена - синтезирана в черния дроб глюкоза. Като резултат концентрацията на глюкоза в кръвта достига критични нива.
7. А мозъка? На него му е нужна енергия!
Вярно, главният мозък, плацентата на бременните жени и тъканите на млечните жлези на кърмещите майки винаги съхраняват високата си чувствителност към инсулин. Но това далеч не винаги помага. Разбира се, ние всички работим с мозъците си, пък и имаме достатъчно нива на стрес в нашия живот.
Но едва ли болшинството от нас достигат нива на нервно натоварване характерни например за шахматни мачове на световно първенство.
А бременността и кърменето - това е още по-рядко състояние, ако разглеждаме населението като цяло.
8. Какво ни очаква?
Клетките, отговорни за синтез на мазнините, също могат да съхраняват високата си чувствителност към инсулин. И точно тук ни очаква най-неприятния сюрприз: при повечето хора процесите на синтез на мазнините съхраняват своята зависимост от влиянието на инсулина. Колкото повече глюкоза има в организма и колкото е по-висока концентрацията на инсулина, толкова по-интензивно става образуването на мазнини (триглицериди) в черния дроб.
Това, което се случва по-нататък, всъщност е и тази страшна картина която ни рисуват лекарите, които ни предупреждават ни за смъртоносната вреда от пренатоварения с бързи въглехидрати съвременен фастфуд.
Какво се случва в организма при образуването на мазнини (триглицериди)
I ЕТАП
Реакция: Триглицеридите буквално наводняват кръвта и рязко затрудняват обмена на холестерола което води до много бързото развитие на атеросклероза и износване на кръвоносните съдове.
Следствие: Още на 40 години човек може да получи целия арсенал от хронични сърдечно-съдови заболявания. И още повече, че бързите въглехидрати в съвременния рацион много често съседстват с голямо количество мазнини, което още повече претоварва кръвта с триглицериди.
II ЕТАП
Реакция: За да се избави от излишните триглицериди, организмът рязко активизира процеса на синтез на сложни мазнини, които може да “погребе” във вид на мастни отлагания. Това закономерно се съпровожда с бързо развитие на затлъстяване на организма.
Следствие: Тъй като резервите на мастна тъкан са ограничени, с времето мазнините започват да се отлагат в абсолютно неподходящи места - в мускулите и вътрешните органи. Патологичното затлъстяване способства за развитието на неблагоприятни нарушения на обмяната, които водят до ускорено развитие на сърдечно-съдови и ендокринни заболявания.
III ЕТАП
Реакция: За да може поне по някакъв начин да се защити от излишъка от триглицериди и мазнини, организмът включва крайната, последна степен на резистентност на клетките към инсулин.
Следствие: Пред нас е началото на развитие на захарен диабет от втори тип. А дали това помага да се понижи активността на синтеза на мазнини и триглицериди е под голям въпрос.
Превод от руски език: Аненкова
Comments