top of page
Юрий Ю. Гичев, к.м.н.

Опитай да усвоиш!


За хранителните фибри, „имунните бунтове“ и алергиите

1 .Как фибрите заменят въглехидратите?

Исторически храната на нашите далечни предшественици е съдържала крайно малко чисти въглехидрати. Въобще, въглехидрати е имало много, но почти всички те са били под формата на целулоза, пектини, камеди, които при цялото си желание, нашите предци не са могли да преработят. А освен това, много от тези хранителни влакна още и значително забавяли усвояването даже на неголямото количество бързи въглехидрати, което се е срещало в храната.

Поради невъзможността да усвоят хранителните влакна, хранителната ценност на рациона на нашите предци е била толкова ниска, че не е могла да осигури тяхното оцеляване и развитие. Ето защо, в резултат на дългата еволюция на храненето, човек е бил принуден да се научи да използва скрития хранителен ресурс: на помощ дошли бактериите, способни да разцепват хранителните влакна.

 

2. За какво са ни бактерии в чревния тракт?

Бактериите, способни да разцепват хранителните влакна, са своеобразна външна помощ и помагат с повишаването на хранителната ценност на растителния рацион.

Като резултат на еволюцията на храненето, дебелото черво на човека първо, станало много дълго и няколко пъти се увеличило като обем, а второ, станало пристанище на трилиони бактерии, с които човек се е научил безболезнено да съ-съществува.

Чревната микрофлора ни помага да извличаме хранителни вещества от неусвояемите остатъци на храната и с помощта им в процесите на храносмилането, тяхната работа не се ограничава.

 

3. Какво общо има тук апетитът?

Оцетната, маслената и пропионовата мастни киселини, които се образуват в резултат на ферментацията на хранителните влакна с помощта на чревните бактерии - това не са само полезни хранителни вещества. Организмът на животните и на човека се е научил да ги използва още и като естествени регулатори на много процеси свързани с храненето.

основни фактори за насищане

фактор на насищане древен човек съвременен човек

образуване на късоверижни мастни киселини +

глюкоза, постъпваща в кръвта след хранене +

Мастните киселини, въздействайки чрез кръвта на мозъка, черния дроб и ендокринните органи, са способствали за намаляването на апетита, повишаването на чувствителността към инсулина и като следствие - активизация на разхода на глюкоза за образуване на енергия. Именно те са се превърнали в един от най-важните фактори за регулация на енергийния обмен и системата “глад - насищане”.

 

4. Какво общо има тук имунитетът?

Наличието на такова огромно количество чуждородни бактерии в човешкия организъм, не е могло да не окаже влияние на други страни на нашата жизнена дейност. И преди всичко това се отнася до имунната система.

Бактериалната заплаха от страна на дебелото черво десетки пъти превъзхождала тази, от страна на другите канали на проникване на инфекции. При цялата полезност на тези бактерии, все едно те оставали потенциално болестотворни и било необходимо те да бъдат строго контролирани. Затова в стените на дебелото черво се формирали огромно количество лимфоидни центрове, в които се концентрирали имунни клетки, готови във всеки един момент да удържат “бунта на затворниците”.

Ето защо системата на имунна защита в стените на чревния тракт станала главно звено на целия човешки имунитет. Именно тук са съсредоточени до 90% от имунните клетки. Тяхното съзряване става при контакт с чревните бактерии, след което младите имунни клетки могат да мигрират в други органи и системи.

 

5. В какво се състои проблема от недостига на хранителни влакна?

Нашата храна днес съдържа не само много чисти въглехидрати, но и много малко хранителни влакна. Това се случва и благодарение на съвременните технологии за рафинира, и поради рязкото съкращаване на употребата на зеленчуци и зеленолистни зеленчуци. Нарушаването на създаденото с хилядолетия съотношение между прости и сложни въглехидрати може да провокира сериозни нарушения на здравето.

Първо, колкото по-малко в храната е наличието на груба растителна целулоза, толкова по-бързо ще се всмукват и попадат в кръвта и без това голямото количеството прости въглехидрати, което означава резки скокове на нивото на глюкозата.

Второ, при съкращаването на употребата на хранителна целулоза, ние преставаме да получаваме късоверижни мастни киселини, които се образуват от хранителните влакна при участие на чревната микрофлора.

Да, в съвременните изобилни условия, те като енергиен субстракт не са особено нужни. Но тези мастни киселини са много важен регулатор на апетита, чувствителността към инсулин и енергийния обмен. В днешно време техният дефицит се счита за един от факторите на развитие на захарен диабет, затлъстяване, метаболитен синдром, атеросклероза и други хронични заболявания, свързани с прекаленото и неправилно хранене.

Трето, храна бедна на груба растителна целулоза, лишава от храна нашата чревна микрофлора. Като резултат количеството на полезните чревни микроорганизми започва да намалява. Тяхното място заемат бактерии, паразитиращи върху несмлените остатъци от белтъци, мазнини и други хранителни вещества.

И ако с първите ние не просто сме се научили съвместно да живеем, но още и да получаваме един от друг различни блага, то с вторите такива безоблачни взаимоотношения при нас не са се създали.

 

6. Какво лошо има в мазнините и белтъците?

През голямата част от своята история човекът (както и предшестващите го човекоподобни маймуни и хоминиди) със се хранили основно с груба растителна храна, като несмленият остатък на практика е представлявала растителна целулоза.

Такъв изобилен рацион като сегашния, със свръх съдържание на белтъци и мазнини (а значи и на бактерии паразитиращи на техните остатъци), в нашата история не е имало, така че полезна симбиоза просто не е могла да се създаде.

Като резултат на вторичното смилане на хранителната целулоза се образуват полезни хранителни и важни регулаторни вещества. Но когато чревните бактерии се заемат с остатъците от белтъци и мазнини, от тях нищо, освен токсини и канцерогени не излиза.

 

7. До какво води дефицита на хранителни влакна?

При дефицит в рациона на груба хранителна целулоза, нормалната чревна микрофлора неизбежно се променя. Обаче тя е необходима за нормалната работа на имунната система, поради което замяната на едни (полезни и привични за имунитета чревни бактерии) с други (вредни и чуждородни), води до плачевни последствия.

Имунните клетки, съсредоточени в чревния тракт (най-важната част от имунната система), губят привичните и безобидни “учебни мишени”, в контакт с които се обучават и стават пълноценни защитници на организма.

Вместо това, имунните клетки на организма се сблъскват със съвършено чуждородни бактерии. В този случай никакво меко и органично съзряване и обучение на първите не може и да има. Напротив, възниква имунен конфликт и, като следствие - неизбежно отслабване на цялата имунна система.

 

8. С какво е опасен имунният конфликт?

Постоянният конфликт между имунните клетки вътре в стените на чревния тракт и чуждородните бактерии, паразитиращи на неговите стени в просвета на органа води до непрекъснати възпалителни реакции. Те рязко повишават проницаемостта на стените на чревния тракт за много хранителни алергени и потенциално алергенни продукти на храносмилането. За това способства и дефицита на маслена киселина, която в нормални условия се образува от хранителните фибри и активно участва в регулирането на бариерната функция на чревния тракт.

Нарастващата епидемия от най-различни хранителни алергии, която е станала неизменен атрибут на съвременния градски жител, често е следствие на дълбока чревна дисбактериоза, свързана с дефицит на груби хранителни фибри в храната.

 

9. Кой е виновен и какво да се прави?

Разбира се, бързите въглехидрати сами по себе си не са причина за описаните по-горе проблеми. Но ако рационът е пренаситен със захари, това почти автоматично означава, че той е беден на хранителни фибри.

Същността не е толкова в рафинираната храна, колкото в това, че хората, които предпочитат бързи въглехидрати, почти винаги избягват храна, богата на растителни фибри.

Превод от руски език: Аненкова

Komentar


bottom of page