1. За какво ни е енергия?
Енергията - това е живот! Или, във всеки случай това е нещо много хубаво и полезно. Ние сме свикнали, че колкото повече е енергията, толкова по-добре.
Обаче, нещо което е характерно за всяко природно явление е, че излишъкът на енергия - това все пак не е хубаво.
В природата енергията притежава феноменалната способност да се разсейва и излишъка от енергия ние почти никога не забелязваме. Изключение са тези редки случаи, когато разсейването на енергията е затруднено или въобще не се случва
Същата картина се наблюдава и в нашия организъм при хронично преяждане. Калориите - това е енергията, която постъпва заедно с храната в организма ни и то в големи количества.
Но да разсеем нейните излишъци ние не можем поради установения начин на живот и навици.
И с времето излишъкът от енергия започва да вреди на нашето здраве.
2. Какво е калория?
Калорията е това количество енергия или по-точно казано топлина, която е необходима за да се нагрее един грам вода до един градус по Целзий.
Това е достатъчно архаична и малко използвана някъде единица за измерване на енергията. Във физиката тя отдавна вече е заменена от стандартната единица Джаул. Но в науката за храненето калорията е останала и досега.
Ако трябва да бъдем по-точни, то разсъждавайки за енергийната ценност на храната, ние все по-често говорим не за калории, а за по-крупните единици на измерването на енергия - килокалории. На етикетите на продуктите се обозначават “ккал” и всяка калория не е нищо друго, а просто 1000 калории. Точно така както например един килограм са 1000 грама.
И така килокалориите са хранителна енергия, която нашият организъм може да използва за своята жизнена дейност.
3. Килокалория - това много ли е или е малко?
Например еклер с маслен крем съдържа 890 килокалории.
890 килокалории = 890000 калории
Ако една калория е достатъчна за да се нагрее 1 грам вода до 1 градус по Целзий, то 1000 калории стигат да се доведе този грам вода от точка на замръзване до точка на кипене, тоест да се нагрее точно до 100 градуса по Целзий.
А колко такива калории има в нашия еклер?
890000 калории - това е 8900 пъти по 100 калории
100 калории са достатъчни за това да кипнем 1 грам ледена вода. Получава се, че енергията скрита в този еклер ще стигна затова да кипнем почти 9 литра вода. И то не просто да кипнем, а да доведем водата от нулата до точката на кипене.
Опитайте да направите това у дома, върху котлона. Налейте 9 литра ледена вода в тенджера и до чакайте докато тя кипне. А още по-добре идете до електромера и погледайте цифрите. Ето сега вече имате представа какво са 890 килокалории - и това е един безобиден еклер.
4. Какво е общото между еклера, нефта и въглищата?
По своята енергоемкост и принцип на натрупване и съхраняване на енергията, нашата храна малко се отличава от природните енергоносители. При изгаряне на 100 г. каменни въглища се образуват средно 2,5 милиона джаула, т.е. 2500 килоджаула.
Ако ги обърнем в килокалории, това ще е примерно 620 килокалории - по-малко отколкото се съдържат в един еклер!
В това няма нищо удивително: и нефта и въглищата са продукти на разпада на древните растения и животинските организми. Нашата храна - това са тези същите растения и животни, само че още неразложили се.
И нефтът, и въглищата, и нашата храна са получили енергия от един и същи колосален източник - Слънцето. Растенията са се научили да се запасяват с нея с феноменална ефективност превъзхождаща КПД на най-съвременните слънчеви батерии десетки пъти!
С помощта на слънчевата енергия от вода и въглероден диоксид, растенията синтезират глюкоза - идеален биологичен енергоносител.
От метаболитните продукти на глюкозата се синтезират белтъци и мазнини, аз също сложни полизахариди (целулоза, пектин, лигнин и други), които съставят скелета на растенията. Всички тези хранителни вещества, заедно със съхранената в тях енергия се предават по хранителната верига отначало на тревопасните, а след това и на месоядните животни, включително и на човека.
И вече в самия край, при разкъсването на хранителната верига и попадането в недрата на земята, при определени условия те могат да се трансформират в изкопаеми източници на енергия.
5. Колко енергия е нужна на човека?
Да се пресметне “минималния разход” помага понятието базов метаболизъм. Това е количеството енергия, което ще изразходим ако лежим денонощие без да мърдаме, при стайна температура, без да приемаме храна и при това да сме в напълно здраво състояние.
Представете си електронагревател, който трябва денонощно да поддържа температурата на 70-80 кг тяло да е 10-15 градуса по-висока от температурата на околната среда. А сега помпа, която изпомпва около седем и половина хиляди литра течности (в дадения случай кръв) на денонощие и още една, но вече въздушна помпа - нашите бели дробове, през които ежедневно преминават 10-15 хиляди литра въздух.
По такъв начин, в зависимост от ръста, теглото, и състава на тялото, за базовия метаболизъм на организма са необходими приблизително 1300- 1800 килокалории.
За човек на средна възраст, със среден ръст и с малък обем на мускулите, тоест за болшинството хора, тази цифра е даже 1400-1500 килокалории.
6. Толкова малко?! Защо?
1300-1800 калории са необходими на организма за поддържането на жизнената дейност - това не е толкова малко.
Но примерът с 20 литра ледена вода обикновено не ни идва наум.
Вместо това ние започваме да се терзаем с мъчителния въпрос: “Как така едно малко парче торта и шоколадов бар с лихва стигат за всички необходими жизнени функции?! И днес нищо повече не бива да хапна?!”
За да разберем защо именно така стоят нещата при съвременния човек, трябва да си даваме сметка, че проблемът съвсем не е в това, че ни трябват само 1500 килокалории.
Работата е там, че енергийната плътност на храната многократно е нараснала. И днес еклер с маса от 200 грама може да съдържа толкова калории, колкото няколко килограма храна на нашите не толкова далечни предци.
7. А какво общо имат тук нашите предци?
Фантастичната икономичност и енергоефективност на организма е едва ли не главното, което е дало на човечеството възможност да доживее до днешните изобилни време на. Това е резултат на строг естествен подбор, който позволява да оцелеят само тези, които могат “да изкарат” по-дълго на достъпната оскъдна храна.
Днешно време във всеки един момент можем да хапнем еклер или нещо подобно и веднага си осигуряваме енергия за половин ден.
А древните хора са били длъжни да намерят килограми храна. Средната калоричност на смесената храна на нашите далечни предци е била максимум 800-900 килокалории на един килограм храна. Ето защо, за покриването на базовия метаболизъм и компенсация на двигателната активност, свързана с търсенето на храна са били необходими около три-четири кг такава храна.
8. Как да избегнем енергийния дисбаланс?
Преди няколкостотин хиляди години да се намери 10 и повече килограма нискокалорична и слабо хранителна храна е било абсолютно нереално. Ето защо тези, чието устройство на организма е било несъвършено и са изразходвали прекалено много енергия, просто не е оцелявал.
Но почти цялата съвременна храна съдържа няколко пъти повече калории, отколкото е необходимо за базовия метаболизъм. Постоянният енергиен дисбаланс с плашеща неизбежност добавя към нашето тегло няколко излишни килограма всяка година.
Вариантите как да избегнем това не са много. Ние можем или съществено да повишим разхода на енергия или да преминем на храна бедна на калории. Или да съвместим и едното и другото.
Превод от руски език: Аненкови
Comentários