1. Реално можем ли да минем без въглехидрати?
Може да ни се струва, че на практика всяка въглехидратна храна е крайно вредна. Това е и затлъстяване, и ранна атеросклероза, и захарен диабет, и даже болест на Алцхаймер, както не рядко може да се прочете при особено крайните противници на въглехидратите.
Съответно, струва си да се откажем от въглехидратната страна и ние ще сведем болшинството от проблемите към минимум.
Така ли е това?
Подобна гледна точка със своята абсолютна простота привлича много поклонници, но е важно да разбираме: това е крайно опростено и като цяло много далеч от истината.
Преди напълно да се откажем от въглехидратна храна, е необходимо да отговорим на редица въпроси.
За сметка на какви алтернативни източници на енергия ние можем да направим това?
Доколко пълноценна ще бъде такава замяна?
От какво ще можем да получаваме това количество глюкоза без което все едно няма как да минем?
2. А как се справят хищните животни?
Да, в продължение на целия си живот, хищниците въобще не употребяват никаква въглехидратна храна (краткия период на сукане на майчина кърма не се брои).
И точно на това като цяло се базират авторите и поклонниците на различни безвъглехидратни диети.
Но, макар хищниците и да не ядат класически (в нашето разбиране) въглехидратни продукти, все пак въглехидратите почти винаги присъстват в тяхната храна.
В разгара на диетологичната полемика, ние често забравяме, че месото и черния дроб - двата главни компонента на рациона на хищниците - съдържат доволно много глюкоза във вид на гликоген.
И, например заедно с плътта на средна големина сърна, африканският гепард изяжда 50 - 70 грама гликоген.
Такова количество чиста глюкоза, същата тази сърна, не всеки ден може да получи от своята, на пръв поглед, абсолютно въглехидратна тревна трапеза.
3. Защо на хищниците е достатъчна белтъчната храна?
За синтеза на глюкоза хищниците използват аминокиселини, ето защо те са способни безпроблемно да изяждат и усвояват просто огромни количества белтък.
Например потребността на домашната котка от хранителен белтък (пресметната на един килограм тегло) е повече от два пъти по-голяма от тази при човека, а при норката - повече от три пъти.
Освен това, за разлика от други животни и човека, при хищниците даже в условия на гладуване, активността на разпадането на белтъците за осигуряването на синтеза на глюкоза, остава много висока, което говори за изключителната важност именно на този канал на получаване на глюкоза.
4. Могат ли хищниците да получават енергия от мазнините?
Не. Хищниците почти не са приспособени да използват ефективно такъв важен източник на енергия като мазнините
Даже при кратковременно гладуване, освобождаваните от мастните тъкани свободни мастни киселини не могат пълноценно да се използват за образуването на енергия.
Вместо това те се натрупват в клетките на черния дроб, като бързо предизвикват патологично затлъстяване (липидоза) на черния дроб.
5. А какво ще стане ако нахраним котката с въглехидрати?
Това не е най-добрата идея.
Да, хищниците имат възможност да усвояват чиста глюкоза (нека си спомним поне гликогена от месото).
Но, първо, собствените ресурси на хищниците за преработката на чисти въглехидрати са много ограничени, тъй като при тях банално липсват някои ключови ензими на метаболизма на глюкозата, такива като амилаза или глюкокиназа.
Второ, като отчитаме това, че на хищниците през цялото време им се налага да добиват глюкозата по много сложен начин от белтъци, то те се отнасят към нея крайно спестовно.
Това се проявява в нечувствителността към инсулин, която позволява на животното дълго време да поддържа прекалено високо ниво на глюкоза в кръвта, за да няма мозъка прекъсвания в храненето.
Постъпилото в организма голямо количество вече готова глюкоза, неизбежно ще доведе до патологично високо, опасно и много продължително повишаване на нивото на захарта в кръвта.
6. Тоест белтъкът е достатъчен и за тялото, и за мозъка?
Ако става дума за хищни животни - да. Още повече, именно при такъв рацион организмът на хищниците функционира най-правилно и ефективно. Увеличаването в рациона на количеството мазнини и въглехидрати може бързо да доведе до сериозни нарушения на здравето.
Всъщност, примерът на хищниците точно доказва, че енергийните потребности на голям главен мозък напълно може да бъдат удовлетворени за сметка на отново синтезираната от други хранителни вещества глюкоза. Макар и главния мозък на хищниците да е много голям!
7. Можем ли да станем като хищниците?
Не! Човек абсолютно обективно не е способен да осигури своите енергийни потребности само за сметка на хранителните белтъци.
Първо, нашият мозък е значително по-голям, пък и работи много по-активно, отколкото мозъкът на което и да е животно, а това означава, че му трябва много повече глюкоза.
Второ, човекът просто физиологично не е способен да усвоява такива количества белтък, които са обичайни за хищниците.
Целия този обем, който превишава възможностите на нашите храносмилателни ензими и канали за усвояване на аминокиселини, просто ще остане неусвоен и благополучно ще се наслои в пространството на дебелото черво.
Още повече, и нашите системи за отделяне (преди всичко - бъбреците) също не са способни да извеждат прекалени количества продукти от обмяната на белтъците - за разлика от хищниците, при които азотистите метаболити въобще не се задържат в организма.
8. Защо безвъглехидратните диети работят?
В момента, в който човек реши да премине преимуществено на белтъчен рацион, в неговия организъм много бързо възниква дефицит на глюкоза (за нейния синтез от белтък в нашия организъм има сериозни ограничения).
Именно критичният дефицит на този много важен енергоносител стартира алтернативните механизми на синтеза на глюкоза - на първо място от мазнини, защото за разлика от хищниците, при нас този канал за получаване на глюкоза работи много ефективно.
При това в процеса на изгаряне на мазнините отначало се образуват триглицериди, които след това се разпадат на глицерин (изходен материал за синтеза на глюкоза) и свободни мастни киселини (алтернативен източник на енергия).
В условията на дълбок дефицит на глюкоза, от мастните киселини могат да се синтезират вещества, способни почти напълно да заменят “незаменимата” глюкоза. Става дума за така наречените кетонови тела, продукти на непълното окисляване на мастните киселини. Това е на всички известния ацетон, ацетоцетна и бета-хидроксимаслена киселини.
Ацетонът много бързо се отделя от организма, обуславяйки характерния и много специфичен мирис при тези, които следват строга безвъглехидратна диета.
Ацетоцетната и особено бета-хидроксимаслената киселини са важни и ефективни източници на енергия за мозъка, мускулите, сърцето и бъбреците в условията на дефицит на глюкоза и могат да осигурят до 75% от техните енергийни потребности.
9. Каква е уловката?
Като цяло картинката излиза абсолютно безоблачна: напълно избягвайки потенциално вредните хранителни въглехидрати, ние почти не страдаме от дефицита на глюкоза и енергия, при това много бързо се избавяме от излишните запаси от мазнини. Също така да добавим и на практика пълното отсъствие на глад, в следствие както на почти пълноценното осигуряване на клетките с енергия, така и отсъствието на сериозни ограничения по отношение на употребата на хранителен белтък.
Но е важно да разбираме, че относително добрата поносимост на безвъглехидратни диети е характерна само за хора с излишък на мастна тъкан.
Именно големите запаси мазнини и компенсират неизбежния дефицит на глюкоза.
Всъщност, ние тук почти напълно повтаряме съдбата на мечката, която през лятото натрупва много мазнини отива да спи зимен сън и прекрасно понася няколко месеца не просто въглехидратен, а и абсолютно пълен глад.
Превод от руски език: Аненкова
Comments