Самосаботажът – това са конкретни събития, когато сами си поставяме «пръти в колелата» по пътя към своите цели по най-различни причини. При това една част от личността ни е в конфликт с друга част.
Получава се така, че здрав, умен, начетен човек, който не страда от липса на воля, не си позволява да се развива и пълноценно да работи.
Основната задача на самосаботажа (защо ние отлагаме нещата за после, макар, че това не ни е изгодно) е да съхраним своята самооценка в положителна страна.
Защото, ако се случи така, че не можем да достигнем някаква цел или да изпълним дадено на себе си обещание, нашата самооценка се намалява.
Самосаботажът (неправенето, отлагането, пренасянето за утре) ни помага за известно време самооценката ни да остава непокътната. Ние нищо не правим, значи не бъркаме – самооценката е в плюс.
С какво е изгоден самосаботажа?
Всички хора в една или друга степен се самосаботират. Когато отлагаме нещата за вършене «за после» — ние получаваме временно облекчение, кратко време за отпускане. «Сега ще се настроя и утре ще го свърша». Но, за съжаление, утрето се превръща вдруги ден, след седмица, след месец, след година, никога.
Самосаботажът си има своите правила. Например, той никога не може да съществува без чувство на недоволство от себе си.
В момента, в който започнете да се критикувате неоснователно – в същия момент се появява чувството за вина, пада самооценката и … добре дошли в отбора на самосаботиращите се.
Самосаботажът е коварен, той дълбоко прониква във всяка сфера на живота ни. Много от нас имат негативно мислене и съответстващо поведение и даже не подозират за това.
По какви признаци може да осъзнаем, че нещо не е наред?
Самосаботажът не винаги се познава лесно, той има множество форми.
Ето едни от най-популярните:
1. Перфекционизъм. Ако нещо не се получава съвсем, съвсем идеално, по-добре да го зарежем и да започнем нещо ново.
2. Изпадане в зависимост — преяждане, пушене и пиене, компютърни и хазартни игри и т.н. — също удобен начин да се отдалечеваме от целите си.
3. Нереалистична оценка на собствените възможности. Започвайки много проекти едновременно, част от тях може да не успеем да водим или да ги изпуснем от вид или просто да «прегорим» и да се провалим.
4. Причиняване, осъзнато или не, на вреда на здравето: главното е да се разболеем така, че да изпълним необходимото става абсолютно невъзможно.
5. Излишна самоувереност — отказ от необходима помощ, съгласие да се захванем с нещо еднозначно непосилно за нас – това също е ефективен начин да провалим нещата.
6. Прокрастинация (отлагане на нещата за после) — класика в жанра.
7. Постоянна необоснованна самокритика, водеща до извода, че на нищо не си способен и нищо няма да излезе.
8. Завист към другите — те могат, а аз – не.
9. Екстернализация — опит всичко да се обясни с външни причини. Всичко е лошо заради правителството, фирмата, хората…
10. Противоречия в поведението — искам много пари, но си лежа на дивана…
Влиянието на самосаботажа върху живота ни добре илюстрира една известна притча.
Един човек, пътешествайки по света, попаднал на едно гробище. И бил силно удивен. Видял, че вместо дата на раждане и на смърт, на паметните плочи е изсечено: «Живял 5 минути», «Живял 17 минути», «Живял 23 минути» и така нататък, все в този дух.
Той попитал пазача: «Що за странни надписи са тези?» Отговорът бил: «Знаете ли, в нашата страна живот се нарича времето, когато човек е бил щастлив. През цялото останало време човек просто съществува».
Задайте си въпрос: колко време от своя живот сте щастливи?
Можем да Ви уверим, че ако в живота ни има по-малко самосаботаж и отлагане за после, то той би бил много по-щастлив.
Вижте нашето кратко видео:
Видеото допълва темата и ако сте заинтересовани в своето развитие и сте готови да израствате, с радост ще Ви помогнем.
Бъдете здрави и щастливи!
Comentarios