top of page
Юрий Ю. Гичев, к.м.н.

Бягане или силови тренировки?


1. Защо тялото стопява мускулите?

Когато изкуствено поддържаме голям обем на силна мускулна тъкан, денонощно изгаряйки нашата енергия, ние вървим против еволюцията. Организмът ни ще се съпротивлява. По всякакъв начин той в буквалния смисъл ще се опита да унищожи тези излишни за него мускулни влакна, така че те да изразходват скъпоценна енергия, а напротив - да я отдадат, тъй като запасът от мускулен протеин може бързо да се изгори с образуването на енергия.

За да не допуснете това, трябва да натоварвате своите силни мускули на практика постоянно, като през цялото време съхранявате физическата си форма, висок разход на енергия и висок базов метаболизъм. По този начин, условно казано, ние придобиваме нов орган, който абсолютно анти-революционно, крайно неикономично и в много големи мащаби започва да изгаря енергията ни. При това по 24 часа на ден.

Още повече, за да поддържаме работата на този орган, ще ни се наложи не само да се натоварваме в тренажорната зала, но и да преминете на протеиново хранене, необходимо за построяването и поддържането на мускулите.

Преимуществено протеиново хранене – съществен фактор за повишаването на базовия метаболизъм.

 

2. Това вредно ли е?

Не бива да се твърди това еднозначно. Разбира се, развитието и максималното усъвършенстване на издръжливите мускулни влакна са много по-органични за повечето хора. Но не е нужно да забравяте за защо те са се появили в процеса на еволюция и защо са станали толкова естествени и оправдани. До голяма степен - като отговор на оскъдната и трудно намирана храна. Тоест за еволюционен и естествен той може да се смята само до момента, докато диетата е оставала ограничена. А в днешно време да кажат това за себе си могат само единици.

И обратно: ако в днешно време нашата денонощна диета не само е повече от две, но и стига даже три и четири хиляди килокалории, това вече не може да се смята като естествен и органичен с от гледна точка на нашата еволюция. В този контекст наличието на голям обема силни мускулни влакна, които изгарят огромно количество излишна енергия е много по-оправдан.

 

Присъединете се към Viber съобществото Wellness for you

Viber отмени добавянето и верификацията на нови публични акаунти.

Ето защо добавянето ще бъде по един завоалиран, но несложен начин:

Стъпка 1. Отворете Viber, намерете менюто долу в дясно и натиснете "Още".

Стъпка 2. Изберете "Сканер QR-код" - може да бъде и във вид на иконка, наподобяваща QR-код.

Стъпка 3. Сканирайте кода – ще се отвори страницата на отвореното ни съобщество Wellness for you.

Стъпка 4. Присъединете се.

 

3. Как мускулите вземат енергия?

Целенасоченото развитие на силовата мускулатура осигурява не само рязкото увеличение на енергоразхода, но и повишаване на базовия метаболизъм. Има още един ефект, крайно благоприятен от гледна точка на стройността на фигурата и общото здраве.

Нашите мускули потребяват много енергия. Най-голямата част от тази енергия се образува то въглехидрати. Колкото е по-голям обемът и масата на нашите мускули, толкова повече въглехидрати им трябват. Но въглехидратите не могат така просто да попаднат в мускулните (както и във всички други) клетки, на тях им е необходима помощта на хормон инсулин.

Именно за това на повърхността на активните мускулни клетки присъстват множество инсулинови рецептори. Тези рецептори могат да бъдат сравнени с врати в клетъчните стени, които инсулинът, подобно на ключ отваря за постъпващите от кръвта въглехидрати.

По такъв начин инсулинът доставя излишъците глюкоза в мускулите като не допуска опасното повишаване на захарта в кръвта и осигурява енергия на мускулите.

 

Следете страницата ни във Фейсбук, посветена на продуктите на Siberian Wellness:

всеки ден - нов пост.

 

4. А как се образуват мастни клетки?

Ако престанем да натоварваме мускулите, то те започват да атрофират. Съответно, и инсулиновите рецептори стават ненужни. Ето защо тяхното количество върху повърхността на мускулните клетки рязко намалява.

Обаче обикновено ниската двигателна активност на съвременния човек се съпровожда от хронично преяждане, при това на преимуществено въглехидратна храна. Това закономерно води до чести епизоди на повишаване на нивото на захарта в кръвта. Но инсулинът вече не може да отвори запасния шлюз и да достави излишъка от глюкоза в мускулите: на мускулите енергия почти не е нужна, а и инсулиновите рецептори вече са твърде малко.

За да може някак да изпълни задачата си, инсулинът насочва глюкозата в мастните клетки, където тя се преобразува в мазнини. Количеството инсулинови рецептори върху повърхността на мастните клетки стремително нараства. При някои хора то може да надхвърли броя на аналогичните рецептори в мускулните клетки.

Като резултат от множеството начини за преобразуване на въглехидратната храна, по същество остава един - от червата в кръвта и по-нататък пряко в мастната тъкан. Все още ли се удивлявате защо кантарът ви се е “побъркал” и как така едно бонбонче може да даде такова натрупване?!

Ето ви и отговорът.

Като атрофират, мускулите на практика престават да изискват енергия.

 

5. Ужас! Но ситуацията обратима ли е?

За щастие - да. Щом отново натоварите мускулите, количеството на инсулиновите рецептори много скоро ще се изравни с тяхното количество в мастните клетки.

Ако продължите тренировките, количеството на инсулиновите рецептори в мускулите ще започне стремително да се увеличава. В резултат вероятността от превръщане на излишните въглехидрати в мазнини при човек с голяма мускулна маса намалява в пъти.

Преди всичко това се отнася до притежателите на силова мускулатура.

Същността е в това, че плътността на инсулиновите рецептори в силните мускулни влакна е повече, отколкото в издръжливите. Първо, издръжливите влакна не могат да се похвалят с обем. Второ, в следствие на много високата енергоефективност, те изискват не толкова много енергия. И трето, издръжливите мускулни влакна, освен глюкоза, в качеството им на източник на енергия могат да използват и мастни киселини, при това доста ефективно.

Със силните мускулни влакна всичко е точно обратното. Те се отличават със значителен обем и много висока потребност от енергия, при това почти 100% във вид на глюкоза. А това означава, че при хора с активна и постоянно поддържана с редовни натоварвания силова мускулатура вероятността от превръщането на въглехидратите в мазнини е минимална.

Превод от руски език: П. Аненкова

bottom of page