„Невъзможно е да бъдем отклонени от пътя си. Защото не знаем накъде отиваме“ - тази фраза, надраскана на една спирка на градския транспорт отлично отразява какво става с повечето от нас.
Ние живеем в постоянен цайтнот, при това съвършено не знаем накъде отиваме. Натискаме „газта“ и караме нататък, накъдето ни видят очите. Караме хаотично от един път на друг и всеки път си казваме „Още мъничко и ще се спра. Ще взема картата и ще избера собствения си маршрут.“ Но за спиране няма време, качили сме се на магистралата, която води за ... никъде.
Нека поговорим за това как да се спрем и помислим накъде вървим.
Как Бил Гейтс се затваря и се изолира от всички
Ще разкажем за един начин, който ползва Бил Гейтс. Преди много години, той измислил т.нар. „Седмица на размисъл“. Два пъти в годината той се уединява във вила сред природата, където цяла седмица размишлява за развитието на компанията.
Изключва телефона и не разговаря с никого, нито със семейството си, нито със сътрудниците си. Не общува с никого, освен с човека, който два пъти на ден му носи храна.
В продължение на седмица, той само чете и мисли за развитието на бизнеса. Това е времето, в което Гейтс се спира и гледа отстрани на компанията си. Той казва, че именно „Седмицата на размисъл“ е допринесла много за пробива в кариерата му.
Например, през 1995 г., по време на такава седмица, Гейтс е изучавал потенциала на неотдавна появилата се мрежа Интернет. И е стигнал до извода, че Microsoft трябва активно да адаптира своите продукти за тази мрежа, и че бъдещето принадлежи на Интернет.
Когато се върнал в „света“, той обърнал компанията си към Интернет и обявил решението си за създаването на свой браузър. Това било блестящ ход! Именно „Седмицата на размисъл“ помогнала на Бил Гейтс да излезе от рутината, да изучи обстановката, да направи корекции в посоката.
Спри се!
В стихотворението „Спри се!“ на Евгений Евтушенко има такива думи:
«Проклятье века — это спешка,
И человек, стирая пот,
По жизни мечется, как пешка,
Попав затравленно в цейтнот».
Нехудожественият превод по смисъл е:
„Проклятието на века - това е бързането ,
И човек, изтривайки потта си,
В живота се мята като пешка,
Попаднала преследвана в цайтнот.“
Измененията винаги започват със спиране и въпрос „А накъде всъщност отивам аз?“
Задайте си още и следните 10 въпроса:
Какво ме прави щастлив? А какво ме разрушава?
Какви уроци постоянно се повтарят в живота ми и защо?
Прекарването на времето с какви хора ме прави по-силен, а с какви ме прави слаб?
Какви страхове най-често ме спират и как да ги преодолея?
Какви са моите дълбоки ценности и мотиви?
Какво правя от любов, а какво правя от страх?
Като се занимавам с какво, осъществявам своя Висш избор?
Защо се страхувам да избера това, което искам от цялата си душа?
Какво знам със сигурност за себе си в момента?
Какво искам истински?
Отговорите могат да се променят с времето, важното е да мислите над тях. Много хора възприемат спирането като крачка назад. Смятат, че като спрат са загубили във времето. Но това всъщност не е така. Спирайки се, ти си позволяваш да излезеш от състоянието на „житейската въртележка“, за да се научиш да живееш осъзнато.
Как можеш да се спреш?
Да отидеш сам на вилата, без телефон и всякакви технически средства за връзка;
Да си вземеш квартира или хотелска стая за ден-два;
Да отидеш при някоя баба на село и да й платиш, за да не разговаря с теб;
Да отидеш на гости на добър приятел и да го помолиш да те затвори в някоя стая сам за няколко часа;
Или като отидеш при същия този добър приятел, да го помолиш да ти задава по-горните въпроси;
Да отидеш сам на санаториум.
Предполагаме и сами можете да измислите още варианти. Само не забравяйте преди това да изключите телефоните, гаджетите и най-главното – да съставите списък от въпросите, над които искате да помислите.
Позволете си разкоша да се спрете за малко!
А ние Ви очакваме на workshop-а на 18 май!
Адаптиран превод от П.Аненкова по материал на Л. Парфентиева