Това е последният пост от трилогията за парите. Ще разкажем реалните истории на реални хора, които пътешестват без пари, откриват нови възможности по време на криза, даже имайки ипотечен кредит.
Историята на един младеж на име Роман
Преди няколко години един младеж на име Роман Хромов решил да зереже всичко и да тръгне да пътешества. Той си мислел, че ще попътешества година, но това продължило няколко години. „Най-честият въпрос, който ми задават – откъде да взема пари за да пътешествам? Вариантите са маса, и аз продължавам да откривам нови. Преди няколко години, заедно с еднопосочен билет, взех гаджет, правещ панорамни снимки. И фотографирах хора на всякакви красиви места за 2 -3 долара. Така заработвах за храна, нощувка и билет до следващото място.“
За него, всички тези пътешествия са начин на живот и забавление. Той е обиколил десетки страни. За това време се е снимал в масовки за филми, работил е като гид, водил е семинари за пътешествия.
На въпроса „Какво би казал на онези хора, които се боят да започнат да пътешестват?“, той отговаря „Аз си взех еднопосочен билет. Ставките са високи, но аз никога няма да се върна назад...Животът е твърде кратък, за да чакаш подходящ момент. Рискувам да живея, отколкото да се боя и да съществувам! Ако не чувстваш емоцията в живота, ако не се разпореждаш със свободата си, не правиш това, което ти харесва... ти вече си мъртъв! Време е да бъдеш жив! Започвай да пътешестваш!“
Даже, ако нямате пари за пътешествия, Вие винаги можете да:
Отидете доброволец в друга страна;
Организирате еко-тур;
Да заминете на работа или учение по програма за обмен;
Да станете пътешестващ журналист;
Или пък гео-фотограф.
Варианти има!
Врати на възможности
Всъщност всички тези истории показват, че хората се делят на два типа: такива, които търсят възможности и такива, които търсят оправдания.
Ето историята на една млада жена (Анна), която във времето на криза останала сама, с ипотечен кредит от 60 000 долара.
„Преди година моята финансова стабилност рухна за една секунда. Озовах се в бройката на „щастливците“ с валутна ипотека. Разреших си да плача, викам, да се тръшкам по пода, да ругая, да хвърлям вещи, но ... само 3 дни. И край! След 3 дни взех лист хартия, калкулатор и напред ... дебит – кредит – остатък.
Основната задача – да оживея и да не полудея. Именно това тежко време измени моя вектор на движение. В главата ми започнаха да се появяват идеи, проекти, над които работя в момента, и на сегашния момент просто получавам от това удоволствие и енергия. За това време се научих на много неща и разбрах много неща. Не, не искам да кажа, че да броиш всяка стотинка, да гладуваш и да се боиш да не загубиш работата си, макар и изнурителна – това е добре. Само че, както и да го въртиш, както и да го сучеш, получава се, че „решителната стъпка напред е резултат от хубав ритник отзад.“
Анна редовно си е плащала ипотеката и сега е щастлива, че дългът й вече е 25000 долара. Тя разказва, че е било време, когато й е свършила козметиката и се е научила да се измива с овесена каша, да си прави пилинг с лимон и сол; след това е усвоила гимнастика за лице и е станала треньор по тази гимнастика. Сега очаква сертификат за това. Като цяло, сега Анна е толкова заета, че съвършено няма кога да следи курса на долара и да се тревожи.
Резюме: разбира се, че такива неща се случват и е печално, и неприятно и т.н., и т.н. Но винаги имате избор как да реагирате. Или да плачете и да обвинявате някого, или да погледнете на проблема от друга страна.
Бартер, връзки и други начини да получиш това, което е нужно
Същите закони работят и в бизнеса. Тина Сийлиг в книгата „Защо никой не ми разказа това на 20 години“ описва десетки случаи за това, как да превръщаме проблемите във възможности. Ето един от примерите:
„Първата компания на Дейвид Роткопф (сега – CEO „Garten Rothkopf“) се занимавала с организацията на конференции за СЕО на най-крупните компании. От самото начало, главният проблем се е състоял в това, как да съберат в една стая всички тези постоянно заети и недостъпни хора. Дейвид и неговите партньори се нуждаели от някаква примамка. Сторило им се, че с тази роля отлично ще се справи дипломатът Хенри Кисинджър. Обаче как да го подбудят да участва? Дейвид успял да се свърже с офиса на Кисинджър и се поинтересувал може ли да го поканят като говорител на конференция. С това нямало проблем, като изключим хонорара от 50 000 долара, предоставянето на частен самолет с двама пилоти и лимузина с шофьор.
Дейвид и екипът му въобще нямали пари, за тях каквато и да е сума била прекомерна... Но той казал: „Да, разбира се, ще направим всичко“. Дейвид предположил, че след като му се удало да накара Кисинджър да бъде на конференцията, то всичко останало ще се нареди ...така и станало! Щом Кисинджър се съгласил да вземе участие в конференцията, те могли да поканят и Алексанър Хейг, държавен секретар при президента Рейгън, и Едуард Маски, държавен секретар при Джими Картър, и множество други известни лица.Разбираемо е, че такъв списък от спикери привлякъл вниманието на множество СЕО и компанията на Дейвид могла да заинтересува спонсори и да плати хонорарите на спикерите.
Фактът, че Дейвид не познавал Хенри Кисинджър и нямал пари, не го спрял по никакъв начин. Той успял за сметка на творческото използване на това, което имал: енергия, готовност за упорит труд и желание да реализира мечтите си.“
Като цяло – начини да постигнеш това, което ти е нужно без пари има! Ето още няколко варианта.
Една позната много искаше да попадне на едно събитие, но съвсем нямаше свободни средства за билет. Но при това тя чудесно умее да прави маникюр и педикюр. И ето – тя написала на организаторите, че е готова да направи маникюр и педикюр на целия екип срещу билет за събитието. И те се съгласили!
Трябва да помним и това, че връзките – това също са пари. Един организатор на събития решил да наеме помпозна зала за едно събитие, но нямал достатъчно бюджет за наемането точно на тази зала. Поговорил с директора и попитал с кого би му било полезно да се запознае. Директорът казал няколко имена на хора, които организаторът познавал достатъчно добре. Така че, за наема на залата заплатил с познанства.
И един цитат от предприемач: "Да създадеш супер продукт, когато имаш огромен бюджет може всеки (макар че и с това не всички се справят). Но да направиш нещо грандиозно, когато ресурсите са ти ограничени, това е истинско изкуство! Винаги възприемам отсъствието на пари като приключение, което трябва да премина, откривайки нови възможности дори там, където ти се струва, че ги няма.“
Това беше краят по темата за парите.
Но ще има още 4 поста до датата на нашето събитие. Надяваме се да се видим на живо на workshop-а на 18 май!
Адаптиран превод от П.Аненкова по материал на Л. Парфентиева